Но как и защо,

как смъртта дойде и те прибра?

Как гаснеха очите черни - мътни от болка и мъка,  

мъката в последните ти дни!

Знаеше сърцето натъжено, усещаше промяната!

Усещаше и трябваше да се сбогува!

Дните последни агония бяха,

и не ще забравя как тръпнеше от болка,

цяла премаляла!

И студеното тяло мъртво - безжизнено и тежко.

Отиде си без време и причина!

Не ще му простя, не е той милостив - жесток е!

Най-невинните, децата ни  прибира,

с нищо не заслужили смъртта нелепа!

О, как ми липсваш, мила,

ще те обичам и запомня завинаги,  мила!