До последно!

Самотата ме обгръща

и се лутам в тази празна къща -

пуста къща, без любов,

но изпълнена със спомени от цял един живот.

Ти не си до мен сега -

тръгна си и отнесе любовта.

Най-безжалостно на друга я дари

без да виждаш моите сълзи.

А болката във мен не спира,,

ден след ден тя бавно ме убива.

И за последно затварям аз очи,

за да спра горчивите сълзи.

Сърцето ми спира да тупти -

то удържа на думата си.

До последно теб обича,

до последно в теб се врича.

Но спомни си някой ден

за споделените ти мигове със мен.

И нека бързо затупти твоето сърце,

за да знам, че обичал си ме.