Доброто не се степенува...

С пролетта се събужда доброто в човека -
от усмивка на цвете, в светлина от небето...
От крилата милувка на невидим ветрец,
от целувката на първия цъфнал цветец.

С пролетта се разтваря душата човешка,
добрите неща с топли чувства посреща...
Разпалва искрите на зелени огньове,
изпълва с аромат пъстроцветни  дворове.

Южният вятър нетърпеливо прегръща
по пътя дървета, полета и къщи...
С ласкав шепот събужда отново копнежите...
посребрява морето, заплита се в мрежите.

С толкова извори от красота и живот
доброто - по-добро е, любовта - пò любов...
От пролетта омаяни само така ни се струва -
Доброта и Любов... не се степенуват.