26 nov 2009, 9:37

Добър вечер, госпожо Съдба

  Poesía
3.9K 1 16

Добър вечер, госпожо Съдба,

много бързо дойде, не очаквах,

вчера писах до Бога молба,

във която от теб се оплаквах.

 

Поседни, не ми стой на крака,

ще ти сипя от мойта горчилка –

колко много за теб се старах -

да ме имаш за своя любимка.

 

Вече знам да летя без крила,

без крака се катеря високо,

но поредната тежка врата

пак размаза ми пръста жестоко.

 

Мислиш как без пощада – ни грам -

чак пред Бог наклеветих те аз,

невъзпитана, лоша,  без срам,

но не искам пари, нито власт.

 

Може би във момента греша,

може би те от други ревнувам,

но прости ми и тази вина,

аз отдавна мечти не сънувам.

                                                   

Аз отдавна научих, че ти

няма начин да бъдеш сменена,

но те моля – поне ми спести

тежестта, че не вярваш във мене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...