11 jul 2015, 9:58

Докато кървиш

  Poesía » Otra
1.2K 0 19

Докато кървиш,

си слагам червило на устните,

приготвям закуската –

обещания, нарязани на едри кубчета.

 

Сгъвам сълзите в джоба на сакото,

обувам си най-високите токчета,

докато кървиш,

целувам за сбогом котката.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ле Бед Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • стих харесах. жената котка дере очи. от друго тесто е замесена.
    погача сладка, чак горчи! двършихте ме с коментарите!!!
  • Тук съм пропуснала нещо явно, но от толкова гнус... Мисана, това с регистрациите го разправяй на някой друг. Аз не съм от твоята възрастова категория, която вярва на тИлИвизора Не можеш да избягаш от себе си, от основното себе си, така да се каже И не поезията е важна тук, а коментарите Подценяваш аудиторията си... не бъди глупак
  • Прекрасно произведение.
  • Ти му мяташ л.йното в лицето, то ти вика благодаря! Типично по мисански, хахахаха. И от този сайт ще те изгонят скоро, не се притеснявай А мен могат да ме баннат или каквото си пожелаят, за мен светът не свършва с това, но виж за теб ще е катастрофа, зло същественце такова Ти по никакъв начин не можеш да ме засегнеш, защото си извън полето ми на дразнимост, само се забавлявам с теб
  • И коя е тъмната страна? И кои са тези всички, че нещо не ми става много ясно? Единствено от теб чувам тези нелепици! Ела на себе си, че вече стана съвсем за посмешище.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...