18 jun 2005, 9:34

Докато ти спеше

  Poesía
2K 0 5
Докато ти спеше


Докато ти спеше,
целувах
съня ти,
прегръщах
сълзите ти-
-някъде там-
в твоя измислен
приказен свят.
Пътувах
с мечтите ти...
Стрясках се,
падах,
летях!
Намерих
смисъла в тях.
Докато ти спеше
аз бях ти.
Събуди се.
Имаше сълзи
в очите ти.
Огледа се.
(мрак)
Заспа отново
със надежда
да ме видиш
пак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дъга Есенна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сънуваме се и затова всичко е (като) сън. Когато се събудим, всеки търси другуя, но него го няма и нощта се чака с трепет,за да да започне всичко отново.
    Поздрави
  • Дали не се сънувате взаимно)))Стихът ти носи красота и лека носталгия, поне за мен
  • или "някога пак"...
    Поздрави, прекрасни!
    Прегръщам ви
  • ще те види...пак...
  • Дано не те вижда само в сънищата си, осветли мракът и наяве! Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...