12 ene 2012, 23:55

Докога

937 0 4

Пак сълза се отронва от очите ми.
Докога ще бъде така?
Докога ще бъдат празни дните ми,
без обич и топлота?!

Докога ще бъда нещастна аз
и мъка да гори в сърцето ми?
Докога ще бъда под нейна власт
и болка да има в душата ми?

Докога ще виждам аз в съня си
принцове на бели коне...?!
A наяве да спирам дъха си
и да се моля болката да спре...!

Докога ще искам само малко радост,
а животът да е така суров?!
Ще има ли и за мене щастие,
топлина и споделена любов?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да,може би сега наистина бих я изразила по друг начин !
  • Да, тя болката е една и съща, но я изразяваме по различен начин, според възрастта си
    ... щом си била на 16, това обяснява всичко
  • Да права си,когато го писах,бях наистина на 16 години,благодаря все пак за мнението!Болката си е болка,без значение дали си на 16,26,36 и т.н.-valia_26 (Валерия Иванова):
  • Е, честно, ако беше на 16 щеше да е донякъде нормално да пишеш така, но тези клишета и въобще този инфантилен стил не ти приличат...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....