Дон Хуан
вътре снимка той видя.
Сеньоритата прекрасна
пишеше му за страстта.
На дон Хуан от тез слова,
блокира цялата глава.
Видения го мъчат вече,
а сеньорита е далече.
Кръвта бушува вътре в него!
Снагата твърда кат стомана!
Очите жадно я поглъщат!
При тебе вечно ще остана!
Качи се дон Хуан на коня,
ах, не на коня, на колата.
Замина дон Хуан на среща
забързан, право през полята.
Случайно срещна дон Хуан
по пътя друга сеньорита,
реши и тука замечтан,
да пробва той, да се опита.
Замислен ходи дон Хуан,
поглажда белия мустак,
защо не е на двайсет той,
да видят те какъв юнак.
Но стар е вече дон Хуан
във къщи трябва да седи,
а не да гони дон Хуан,
в полята чуждите жени.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados