И винаги е толкова красиво...
Заглъхва останалият свят.
И той се приближава мълчаливо,
и струва ти се, че очите му искрят.
Главата му към твоята по-близо,
встрани - бегли движения, в каданс.
Не знаеш какво, но нещо пронизва.
Парализирана ли си, или във транс?
И устните му... Милиметри.
Кронос да се движи спря.
Белият дроб отказва неусетно.
Да мигнеш е болезнено сега.

И във онези, първите секунди,
се трие бъдеще и настояще...
Отвлечено, чисто, първото целуване...
И все е хубаво. Дори след туй да се разкъса изяществото.


05.08.2010г
гр. Сан Фернандо