След хиляди срещи случайни

с безброй мълчаливи лица,

с  прикрити или явни тайни,

с безкрайно страхливи сърца...

След толкова много проклятия,

обземащи мисли безред,

дочакали свойто разпятие,

припявайки своя куплет...

След  дългото, тягостно чакане,

дойде свобода на духа.

След  тихо, бездушно оплакване,

роди се над мен светлина!

Показа се път – нов и истински,

с прекрасни зелени поля

по него затичвам се мислено

и води ме той у дома!