18 dic 2013, 22:13

достигане до истината

610 0 0

 

След хиляди срещи случайни

с безброй мълчаливи лица,

с  прикрити или явни тайни,

с безкрайно страхливи сърца...

                            

След толкова много проклятия,

обземащи мисли безред,

дочакали свойто разпятие,

припявайки своя куплет...

 

След  дългото, тягостно чакане,

дойде свобода на духа.

След  тихо, бездушно оплакване,

роди се над мен светлина!

 

Показа се път – нов и истински,

с прекрасни зелени поля

по него затичвам се мислено

и води ме той у дома!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...