Друг свят

Паля свещта със клечка кибрит.
Загледан в нейния пламък
попадам в стара легенда, в забравен мит.
На скалите възправя се черният замък,
обливан от безкрайните вълни на морето,
устоял на битки, на бури, пази портала към моя свят.
Дракони летят високо в небето
и отнасят мислите ми от прокълнатия бряг.
Водят ме в земята на техните чеда -
земя на тайни, на магия,
където духът ми получава свобода;
обител, където ще открия
студената, но нежна звездна светлина,
сруяща от необятните нощни небеса.
Частица от тази красота, миг от вечността
ще затворя във кристал и с мен ще отнеса.
Носен от тъжните драконови крила,
устремен към проблясващия портал,
ще поема по обратния път към дома.
Запазвам споменът избледнял;
прекрачвам прага, отминавам предела …
Във вихър от мисли и чувства попадам,
завръщам се в реалността, която двата свята разделя.