Другата в мен
навън... на плочника,
на две крачки от вратата,
а вътре в топла стая
се протягаше, безочливо,
другото ми АЗ. Оная
пушеше цигара след цигара
и фасовете буташе в ъглите,
надменно заплитайки
кръгчета пара,
гордо пречупваше
гръбнака на дните.
Като куче побесняло
късаше сиромашката плът,
на едри глътки лочеше жадно
от всяка фибра, горещата кръв.
Тази нощ е дори без луна,
полепна всичко в непрогледен мрак,
на дървен кръст се разпнах сама...
Умирам... но се раждам пак.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Манджукова Todos los derechos reservados