Аз псувах всички комунисти,
но все го правех с нисък глас,
о, чувствата ми бяха чисти-
за издевателства над нас.
За туй, че бяхме по богати,
не можеха да ни простят,
че ни прислужваха аргати,
диван чепраз,че ни стоят.
Че бяхме против ТКЗ-то,
и против общия казан!
Че плувахме над дереджето,
и къра ни бе изоран!
Не спираха да ни тормозят,
и все ни сочеха със пръст,
и житото да ни извозват,
а данъка ни да е тлъст!
Аз криех чувствата си даже,
и все възторжено мълчах,
понякога ги хвалех даже...
доде на гроба им се спрях!
02.08.2014г.Драгойново
© Христо Славов Todos los derechos reservados
и все възторжено мълчах,
понякога ги хвалех даже,
Но винаги от страх мълчах!"...
- е предостатъчно !