Затворена между четири стени
душата волна птица,
устремена към необятни долини,
търси теб и твоите очи...
Колко сълзи е проляла
нивга не ще разбереш,
къде се крила и пяла
за нежен и сладък копнеж.
Молитви душевни нечути...
Избликват в тоз час неусетно
без да разберат как и защо!
Защо мъка изпълва душата,
по грешен път ли върви,
от стъпки грешни така се получи,
а тя самата дори не разбра...
защо на другите зло причини...
© Меглена Стефанова Todos los derechos reservados