18 jul 2018, 1:52

Душе-сервиз

1.1K 3 13

След кратък оглед на щетите
разбрах, че няма сериозни повреди.
Ударът е основно върху мечтите
и върху две-три надежди бледи.

 

Бях внимателна със скоростта.
Пристъпвах бавно към новата любов.
Но ненадейно изникна пропастта
и паднах във студен и тъмен ров.

 

Там живях няколко години.
Хранех се с корички подаяние.
Но дори зад думите "Прости ми!"
не зърнах капка разкаяние.

 

Открих пролука в чужди очи.
Минавайки през нея, аз възкръснах.
Сърцето ми забрави да мълчи
и погребаните чувства то разпръсна.

 

В момента съм в душе-сервиза.
Подлагат ме на основен ремонт.
От щастието не ми се излиза,
взирайки се в стария хоризонт...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще се разбере е момента, в който попадна в душе-моргата.. 🙂
  • Хареса ми, Биби! Дано да е добър майсторът...!
  • А сега да се надяваме душите ни да са от качествен материал и да не опираме до сервизи..
    Благодаря ти!
  • Какви сервизи имаше едно време, а сега... Браво!
  • Цветна, чисто нова, заредена с желание за нови преживявания.
    Наистина е важно майсторите да са квалифицирани.
    Благодаря ти!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...