Душевна дрямка

Странно как снегът затрупва всеки спомен,
странно как и чувствата изчезват без следа.
Всеки миг на щастие е от студа прогонен,
във всеки дъх умира по една сълза.

Странно как светът заспива зимно време
и отново се събужда пролетта.
Ами ако и човешката душа задреме,
каква ще бъде нейната съдба.

Ще има ли за нея топла пролет,
ще бъде ли отново обляна в цветове.
Ще има ли повторен шанс за полет,
или в безкрайна зима ще умре.