Две деца самотни...
Две души, не се обичат,
безразлични са един към друг.
Двама души, не се привличат,
тя е сляпа, той е глух.
Две сърца, не си приличат,
тя е мила, той е груб.
Две деца в леглото се събличат,
но безразлични са един към друг.
Две съдби самотни,
една със друга ще се преплетат.
Две очи нещастни плачат,
без да могат да се спрат.
Две деца, това, че са чудесни,
другите не могат да го разберат.
Сакати, да, но това, което са понесли,
“нормалните” не би могли да понесат.
Тези две деца копнеят,
на плътски грях да се отдадат,
и две тела в мрака ще се слеят,
за миг във небесата те ще полятят.
После пак, отново, на земята ще се озоват,
тя ще каже “Влюбих се”, той няма да я чуе.
И ще си отиде, както всички си отиват,
а тя, нали е сляпа, няма и да разбере…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
