29 mar 2025, 20:58

Дявол

  Poesía
345 0 0

Нека да съм дявол в твоя свят,
кръвта ти с лекота смразяващ.
По кожата ти тихо да се проявят
следи от образа ми ужасяващ.

 

Нека съм за теб демонско лице,
секващо дъха ти без усилие.
Играещо лукаво с твоето сърце
и олицетворението на насилие.

 

Да бъда ангел паднал от небето,
надолу полетял с усмивка бясна.
Царството ти от мечти превзето
разрушил с енергията си опасна.

 

Погледни в очите ми внимателно,
тези въглени изгарящи плътта ти.
Ще усетиш там сила притегателна
понесла те към забранените врати.

 

Истината чиста зад тях се крие,
забулена в ярка жлъч и грехове.
Праведният няма как да я открие
зад дебелата стена от страхове.

 

Разказва тя, че паднах не защото
се отрекох от небесния разкош.
Погазих смело вярата в доброто,
за да те пазя от всеки демон лош.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...