Дяволски сън
Сънувах, че от демон съм отвлечена.
Заведе ме за кратко време в ада.
Остави ме там грозна. И съблечена
от всичките лъжи и маскаради.
Извърнах се надясно - таласъм
ме гледаше с очи от черно цяло.
Вторачих се и осъзнах, че съм
застанала пред тъмно огледало.
Наляво се обърнах. Изпищях.
Пред мен стоеше гордо Дяволът.
Не знам защо, но не изпитах страх.
Погледнах го в очите. С обожание.
Във тях съзрях две мънички деца.
Те бяха някак странни. И червени.
Играеха си с купчина слънца.
И страшно ми напомняха надежда.
Докоснах го. И леко се учудих,
че щом отвърна ми, за миг изтръпнах.
- След малко, скъпа, ти ще се събудиш.
Да бързаме, че времето ни свършва.
Поведе ме през тайни коридори,
докато стигнахме до малка, тъмна стая.
Щом влязохме, вратата той затвори.
Обърна се към мен. И в миг се смаях.
Погледна ме. И сякаш нов,
съвсем различен беше тук пред мене.
Очите му ми светеха с любов.
Ръката си протегна. Да я взема.
Протегнах се и аз, но не успях
да го докосна. В мрака се изгубих.
Внезапно завладя ме черен страх.
Преди да ме погълне... се събудих.
Озърнах се. Съпругът ми ме гледаше.
И, да - бях сънена и уморена,
но с разума, останал ми, заклевам се,
че светеха очите му. В червено.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
