26 mar 2016, 10:38

Дъждовно 

  Poesía » De amor
1768 10 20

Плаче дъждът по стъклата прозоречни.

Пише есе за самотни сърца.

Търся амнезия. Никакви спомени.

Мъничка доза утеха в нощта.

 

Чашка, салатка… Програмата – същата.

Щрака часовник. Чертае съдби.

Нашата липсва.  Със сигурност - късно е…

Няма ли вече да спре да вали?

 

Петък. Безсъница. Пак пълнолуние.

Нищо. И този път ще издържа.

…Ех, ако знаеше, на коленете ти

как ми се иска да сложа глава…

 

Тракат в главата ми бързащи влакове.

Блъскат безсмислици. Фон - саксофон.

Бягам от себе си. Тичам нанякъде,

за да открия от тебе подслон.

 

Утре ще вляза във релси.

Със сигурност.

Тази нощ твърдо не вярвам в това…

…Само да знаеше, на коленете ти

как ми се иска да сложа глава…

© Засегабезиме Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??