Дъждовно време...
Очите ми са тъжни.
Като песен за раздяла.
Под клепките ми
облаци заспиват.
Дъждът целува ме...
Гръмовно. До премала.
Във устните
среднощно се разлива.
По писъка
ще ме познаеш
на разсъмване,
когато будя се
сред счупени мечти.
Когато стапя се нощта
и пали изгрева
на тръгване...
от сънища разлюбени
боли.
Очите ми блещукат.
След опомняне.
Рисува болката
дъждовно време...
Горчат във утрото ми
всички спомени.
Ключът към слънцето...
остана в тебе.
08.07.2008 г.
© Гергана Шутева Todos los derechos reservados
Прекрасно е при теб!