Ще ти плисне в лицето коняк,
от добрия – с цвета на очите й.
Ще те среща със себе си пак.
Ще сънуваш кошмари. И викове.
Ще те пази бял ден да не видиш -
отдалеч ще личат белезниците.
Тя умее да носи обида,
точно както се носят муниции.
Ще отглежда в очите си смях,
за да плаши до смърт страховете си.
Ще се ражда от пепел и прах,
щом поискаш да хванеш ръцете й.
Тя е стар, недописан сонет -
твойта скръб с прелестта на момиче.
Три живота ще трябват поне,
за да свикнеш, че я обичаш.
Елена Биларева
© Елена Биларева Todos los derechos reservados