Толкова исках 
да останеш с мен
и заедно да сбъднем
мечтите си един ден!
Чаках те в дъжда! В мрака
потъваха сълзите ми,
отпусках
уморено ръце и чаках
твойте ръце да
разпалят моето
сърце, но само с
чакането в мрака и дъжда
остани си... ти отиде си
заедно с последния
зимен дъжд.
История на едно
разбито сърце,
история, която няма край
и вечно ще пари
в спомените ми, знай!
Мислиш, че просто
игра на чувства е било
всичко това, разбираемо -
ти си с нея, а аз плача
за теб, ти си с нея,
а как искам това да
съм аз. Да заспивам
в ръцете ти, дори
и да съм кукла на конци...!
Знаеш ли, съжалявам
само за едно, че не мога
да ти покажа сърцето си
на колко парченца
е разбито, но води борба,

за да тупти и
да подържа живота ми

с трепета на любовта,
но тя увяхна и аз отивам
си сама!
Виждаш ли, дъждът как
се лее, виждаш ли небето
как тъжи! Аз плаках
повече от него, защото
единствен си за мене ти!
Не ще може някой друг
сърцето ми да вземе,
защото то го няма,
а просто пулсът в
сетивата ми ехти...
Всяка нощ сякаш
чувам гласа ти,
и дори да знам,

че ти си някъде далеч

и в друго сърце
мечтаеш да си ти,
аз не ще мога
да притъпя болката,
която в мене пари и изгнива...

там, в моята душа...!
Съжалявам за дните,
които в чакане
пропилях и в мрака
отиде си с тихи стъпки
последната усмивка,
последната надежда
и моята душа...!
Лесно е да забравиш,
когато не си изпитвал
нищо, но трудно е да
забравиш, когато
този човек си обичал
и давал всичко,

за да бъде щастлив!
Съжалявам за това,
което съм ще бъда
или бях, но знай,
дори, ако трябва
и сляпа през
ада ще мина,

с болка като рана,
ако можех за секунда
да те видя...

нищо да не правя...

просто да те видя...!
Късно е за мечти,
ти ги изгори!
И сега - пепел при пепелта,
спомени в жарта...
И моята душа на клада
аз сама ще изгоря...
Не очаквам вече
поредния прилив
на любов, усещам
само парещата болка
от отминала любов!
Като отлива на море
отиде си и последната
сълза... с нея тръгна
си и ти в нощта!
Всичко така мечтано
потъна в океана
на вечността,

с отлива му тръгна си

и последната жизнена искра

на моята душа!