Само миг

и всичко тук изчезва –

превръща се от пепел 

във мъгла и дим. 

Агонизиращ пясъкът се слива

с едно море потънало в печал. 

Последва бис 

И пак кънти морето, 

под моята мансарда във нощта. 

Една персона 

някъде се смее, 

не чувстваща голямата беда.

Нима това е ексцентричност хора, 

че идва вече краят на света?!!

Кой узорпира цялата планета?!

И чувствата ни 

и самите нас?

Но вразумете се!

Това не е парадоксално –

един реванш ни дават!

Боже Господи, 

Един!

И ние трябва да спечелим

този път играта!

Нима е нужна ретроспекция сега?!

Хуманността ни липсва днес. 

Но множество меланхолици, 

аутсайдери и рабулисти

лавиращи така изкусно всеки път, 

така ни пречат хора,

                                     разберете!

Сега любов ни трябва, 

капка разум, 

за да спечелим тоз единствен и последен 

наш реванш!