Над люлката ти ден и нощ съм бдяла.
Порасна ти, макар и без баща.
В живота борихме се с тебе двама,
но бързо, Синко, ти напусна таз земя.
Защо завинаги от мене си замина?
Какво в живота не можах аз да ти дам?
След теб мечтите си остави, Сине,
един живот напълно разпилян.
Душата ми - бездънна яма,
но пак боли, ужасно ме боли,
сърцето ми с огромна рана,
в гърдите като камък ще тежи. ...