Над люлката ти ден и нощ съм бдяла.
 Порасна ти, макар и без баща.
 В живота борихме се с тебе двама,
 но бързо, Синко, ти напусна таз земя.
 
 Защо завинаги от мене си замина?
 Какво в живота не можах аз да ти дам?
 След теб мечтите си остави, Сине,
 един живот напълно разпилян.
 
 Душата ми - бездънна яма,
 но пак боли, ужасно ме боли,
 сърцето ми с огромна рана,
 в гърдите като камък ще тежи.
 
 Сега ще чакам в съня ми да се върнеш.
 Да седнеш тихо ти до моята глава.
 В мрака шията ми с ръце да я обгърнеш
 и Мамо нежно в ухото да шептиш!