Проваляш се отново и отново.

Питаш се защо.

Как стигнал си дотук се чудиш

и гледаш пак през замъгленото стъкло.

А хората навън минават                                                                                                             всеки накъде ли не,             

но твоите мечти остават                                                                                                             някъде удавени в дълбокото  море.                                                                                   

И към теб отново никой не поглежда                                                                               

и отново сам стоиш във тъмнината.

При теб не е останала и капчица надежда                   

и само леко дишане нарушава тишината.

Мислиш си ``Защо съм жив въобще?``                         

Това, което ти не знаеш е обаче,       

че за тебе бие нечие сърце.                        

Или ще го откриеш ти,

или то тебе ще намери.                                                                                                                    И винаги помни,     

че все някога ще си отиде

и тогава много ще боли!