Единение

Понякога ще казвам: "Остани!"...

А, друг път: "Махай се, върви си...!"

Недей ме пита, истински боли...

Реална търся, нагледал съм се на актриси...

Какво, като красива си, желана?!

Как би накарала слепец да те обича?!

Не бих могъл до теб да съществувам - сърцето ми ще бъде жива рана...

А, мозъкът все от съмнения ще е завличан...

Представяла ли си си как човек се влюбва в думи?!

Как иска, търси, половинката, с която да се съчетае, за да образува цяло...

Това пред твоята бронежилетка са куршуми халосни, когато можеш да предложиш само 

тяло...

Не мога и не искам никому уроци да предавам....

Щом виждаш в пътя си успех, добре... Върви!

Но извратено е, когато липсват чувства да се наслаждавам, 

очите пълни да са, а сърцето да кърви...

Една душа, когато е щастлива, се превръща в птица...

Едно крило... А, после другото... Размах!

И после цялата магия случва се - по-чиста от сълзица...

Когато устните ни сляха се за първи път, признавам... Бях.