15 nov 2018, 8:40

Единствената ми мечта

1K 0 1

Единствената ми мечта бе някой истински да ме обича!

Да държи на мен, да бъда негова Вселена!

Всяка сутрин първата му мисъл да е за мен,

И първите му думи за деня да са „обичам те” ...

Но не самоцелно, не защото трябва,

А защото сърцето му изпитва нужда да ги каже!

Наистина да го мисли, да ме защитава

И душа и сърце за мен да дава!

 

Една-еднична бе моята мечта,

Не съм копнял за слава и пари.

Само един човек да срещна, който да направи

Дните и нощите ми да са по-добри.

Но няма – всичко е злоба и корист,

Няма вече любов – каквато по филмите и романите.

Никой никого не обича

Всеки гледа само собственото си его.

Никой за другия не дава пет пари,

Гледа едничък той да е добре.

На никой за никого не му пука,

Освен на майката за собствените и деца.

Аз исках някой така да ме обича,

Както знам, че аз съм способен на това.

Търсех, чаках, молих се, плаках,

Но няма, любов на този свят няма.

Имах мечта,но вече не вярвам,

Че в този живот истинска любов ще срещна.

Но може би един ден – когато Бог ме прибере,

В един нов свят – лишен от материално,

Ще има място за това, което тук вече не се намира,

И там – някой ден, някъде, ще открия това, което тук не успях!

Нещо красиво, за което всеки копнее,

Но никой не е готов да даде ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янко Трендафилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбирам лирическия ти герой и се отъждествявам с него. Качествената поезия се отличава точно с това - читателят да се разпознае в стиха ти!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...