Единственост

Събудя се тепърва и посядам,

дано като в съня ми да си жива.

С надеждата за близост аз посягам

към сутрешното наше сливане.

Опора си ми ти и ми помагаш,

сълзите ми изтриваш, като плача,

и подписа си даже да полагам

ти пак си ми единствен помагач.

Ти имаш ролята на пръв министър

в живота ми, във мойто царство.

След тебе погледът ми става бистър,

а всеки жест излъчва господарство.

Ако съм гладен, ти ще ми приготвиш,

ако боли ме, ще притиснеш раната.

Ти всяка вечер си ми котва

до пристана на чуждите забрани.

Помагаш ми през целия ми ден,

със теб приключват мойте вечери.

Ти станала си като част от мен,

и като нещо повторяемо и вечно.

Ти, сън от нежност обладан,

любов - даряваща, нелепа -

та ти си само топла длан,

та ти си просто празна шепа.