- Ела  със  мене  мила  моя…

- Къде? - попита ме с две тръпнещи от страх ръце.

Бих искал да те отведа в една далечна хубава страна.

Където слънцето за тебе ще блести -

тъй както моите, по твоите очи...

На топли  нощи, южни брегове,

огласяни от любещи се ветрове.

Страна на рицари, принцеси и

мелници, във книгите възпети.

С фиести и цветя ще  срещаме  нощта

И утрото с прохладна доброта ще гали твоята коса.

В една страна далечна, като две малки семена

да впием корени в пръста...

А любовта да бъде нашата съдба.

В едно със мене да сградим, гнездо семейно

ний да построим...

Под палми и под сини небеса да раснат нашите деца.

Във нея искам да те приютя, тъй, както залеза се

приютява във нощта...

Във таз страна ще те отведа,

и рицар ще ти бъда до смъртта

España... я знаят по свта...