4 feb 2007, 15:44

Една вечер...една грешка...

  Poesía
1.2K 0 2

Obra no adecuada para menores de 18 años

Ние с теб никога не сме общували взаимно
дори сме се мразели макар с поглед... миловидно
сега не знам какво ще правиш
вземи ме веднага и себе си ще опазиш
от много време страстни мисли спрямо теб главата ми владеят
и когато те видя... сякаш всяка фибра от тялото ми те владеят...
Година вече скривам свойте мечти сексуални...
и движенията плавни...
Където и да е води ме веднага
от теб аз искам секс а не любовна сага
Някyде на тъмно,където никой няма да види нашия грях
събличай ме,целувай ме без капка страх
Не сме общували никога и сега ще е така
само със тихи стонове и кротко до теб ще заспя...
Ето го леглото... Не не ме води натам
до стената покори ме сам...
аз не искам еднообразна нощ
ти си специален нека тънем в "тинейджърски разкош"
Тихичко колко те искам на ухото ти ще стена
и безсрамно твоито малко "аз" в ръцете си ще взема...
Вече няма връщане назад страстта ни владее
И никой от нас да проговори не смее
Не искам секс бавен типичен за дълга любов
аз искам да бъде диво а ти към мен да си суров..
искам те до себе си безкопромисен бъди
да мислиш какво ще следва.СПРИ!
аз знам че ти не ме обичаш и вечно си мразел моето аз
сега го забрави мисли за нас..
Мисли за тази нощ за твоят миг когато ще си навърха
а аз ще се чувставам унижена сякаш в прахта..
Но не!Не искам да мисля за последици дори
Само тази нощ ти ми подари
продължавай ти владееш играта
ти си играча ти си съдията..
                                                     ***
Миг и вече те няма в мене
тялото ми за още стене!
Нищо тръгвай аз няма теб да спирам
но мълком след теб през прозореца ще се взирам

                                                      ***

Беше грешка но тогава безсилно я желахме
и страстно същата вечер спахме
Но ако някога при мене се завърнеш
то знай че аз ще ти простя
и не защото те обичам а защото си на моя син баща!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Края е удивителен и неочакван,породи много странни чувства в мен,изключителен финал,за което те поздравявам искрено . Продължавай с успех
  • МНОГО Е ХУБАВО! ПОЗДРАВЛЕНИЯ

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...