Една загубена душа ..
Души в мрака лутат се безспирно
и много болка,
много мъка
блъска по стената твърда.
И страх в сърцето ти таи се,
очите ти треперят плахо
и стъпките отекват в тишината
все по-бавно и все по-бавно,
усещаш, че измръзваш, бавно
ръцете ти до кръв в юмрук
си свила
и шепнеш "Боже Господи, спаси ме"
но него го няма.
В плен на дявола
си ти, момиче,
ти продаде си душата цяла,
не помниш ли, то бе отдавна,
заради една-едничка
скапана любов.
А то, момчето, което пише,
ти взе ума и разума дори,
направи те безумно слаба
и после те остави да си страдаш.
А ти вървеше
по очуканите калдъръми
и шепнеше "поне една целувка искам",
тогава той, дяволът проклет, изскочи,
погледна те и после се усмихна.
И после аз бях твой,
до тебе бях през всичките години
и обичах те незнайно много,
и правих глупости не веднъж ли, дваж,
за да можеш ти да се усмихнеш.
НО ти си знаеше,
че това не бе реално,
винаги си знаела това
и пак сълзи
по бузите ти натежаха,
събраха се и после полетяха...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
