Сама съм си виновна-зная аз това.
Защо повярвах,че мога да не съм сама?
Удрям с ръка стената и проклинам себе си на глас,
проклинам и мисълта,че ти си мойто второ 'аз'
и трепета в сърцето от целувките ти диви
и мисълта,че аз и ти можем да бъдем заедно,щастливи.
Проклинах и онзи миг,в който ключ от моята душа ти дадох
и че себе си и същността си аз предадох.
Сега ти казвам 3 неща:
Вратата затвори,
ключа си ми върни,
но знай,че разбита оставяш ключалката ми ти!