Празна отвътре - като изпита бутилка се търкалям в океана!
В утрините ми няма промяна!
Чудя се кога отново ще се видя в огледалото - засмяна!
Той ми беше всичко!
Беше щастието ми едничко!
Той!
Само него исках

и пред ударите му сърцето стисках!
Срази ме с това, че не ме иска!
И сърцето в океана го захвърли сред вълните да се плиска!
Сълзите със неизмерно синьото се сляха!
Ръцете с мъка за тебе трептяха!
Не изпитваш любов!
За сбогом имаш само поглед суров!
А аз те обичам!
Знам! Само болка така си навличам!
Дори да си груб!
Не мога да обичам друг!
Защо сърцето те избра?
Колко болка само то събра!
Желае те неистово!
Пред теб не може да е независимо!
Не искам да знам дали парчета му останаха!
Те всички на теб безусловно се предадоха!
Когато мисля, че няма начин да ме раниш!
Ти се връщаш и знаеш точно мястото, което да опустошиш!
Признавам се за силна, но покрай теб не съм стабилна!
Защото ти правиш така, че да си единствен!
До кога ще грабиш от сърцето - ненаситен!
След теб жена не съм, повярвай!
За постигнатата цел се радвай!
Тръгвам си и искам в очите да няма тъга!
Но в очите натъжала е само мъка!
Дали за някой, някога ще имам тръпка?
Ти всичко стъпка!
Искам да целуна за последно черешовите устни!
И да ги усетя вкусни!
Но те не ми принадлежат!
Сълзите ми единствено за тях тежат!
Искам името ти да не ме стряска!
И сърцето силно да не пляска!
Принадлежа ти!
Прости!
Твоя съм до кости!
Истинската тръпка как да забравя!
Остави ме насред нищото и просто се давя!
Прости!
Не мога сама да се справя!