Еднопосочно
Клатушка се пияният стрелочник,
семафорът объркано примига,
и релси се извиват, безпосочно,
за влакът, който тъй и не пристига.
Помахват тихо сгърчените клони.
Дървета изпращачи. Сиви гари.
В последните прашасали вагони,
поетът пак душата си товари.
В ненужните му стихове пак плаче,
една любов. Стрелочникът се смее.
Поет съдбата си по релси влачи,
с билет еднопосочен. Да живее.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
