11 ene 2014, 19:06

Ела 

  Poesía » De amor
450 0 3

Ела, когато утро се разстила.

Носи ми, мила, хубавия ден.

Носи ми хубост, не да е насила.

Носи със теб и слънцето при мен.

 

Ела, кога се будят звуковèте,

когато славей пее на дърво.

И ти, и твойто име ме зовете

да ви посрещна, като зарево.

 

Ела, когато вдигат си мъглите.

Ела при мен с разпуснати коси.

Ела при мен и изправи ъглите

и прага нàпреко ми прекоси.

 

Ела при мен със топлото си тяло.

Ела при мен със жарките гърди.

Ела да станем сутрешното цяло.

Ела, че всичко в мене се втвърди.

 

Ела и ме завий със топлината.

Сърцето ми премръзнало стопли.

Носи за мен и дай ми светлината

и с нея всички чувства разчопли.

 

Тогаз вратите свои ще разтвори

за тебе закопнялата душа.

Сърцето ми с любов ще отговори

и с тебе аз в любов ще съгреша.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??