1 ago 2007, 17:57

Елате при мен!!

  Poesía
691 0 6
А вие сте хора, по улицата се скитате.
Погледът ми ви плаши, далече отлитате.
Не съм аз за света, ще го променя
за себе си изгоден него ще наредя.

Нямам жалост, любов, нито срам,
арогантност, презрение паля.
Не ми пука, на кой какво ще дам,
но знам какво ще взема АЗ на края.

Душата си бяла всеки сам от вас ще даде.
Ще занеса ги при мен под земята.
Не ще бъдат никога радостни кат малко дете.
Само болка и скръб те ще тачат!

Да - зъл съм, да - мразя доброто.
Но нямам страх от света.
Проклинам единствено Господ,
че бяхме с него - ръка за ръка.

Вървяхме, а Дяволът смешен
подскачаше той бледо след нас.
И Господ ми каза: Човече,
не си го заслужил, но ще страдаш за тях.

Добре - отвърнах - в страха им човешки
ще стана и демон проклет.
А ти, Дяволе клети,
пази се! Да не те застигне моя гнет.

Ще паля, разделям, убивам.
Едно живо дете не ще спася.
Една жива надежда ще скрия
далеч от хорски сърца.

И бягайте, демони, хора,
бягай дори ти, Бог що се наричаш.
Не ме е страх от Пъкли и Злоба.
Цял живот в тях аз се скитам.

И нека гнева ти да видя!!!
Какво повече ще сториш на мен???
Загубих всичко завинаги.
Сега моята присъда за вас е – елате при мен!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рефицул Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • уау! толкова е дълбоко, страшна емоция във всеки смисъл
  • Само не и "Борко". Но благодаря за поздравите, а какви са думите ли, амииии ... въздействащи
  • "Нямам жалост, любов, нито срам,
    арогантност, презрение паля.
    Не ми пука, на кой какво ще дам,
    но знам какво ще взема АЗ на края"
    Борко, какви са тези думи, бре момче?! Не ти вярвам, защото четох "Нима не ни интересува". Не ме е страх да дойда.
    Поздрави за чудесното и въздействащо стихотворение!
  • Ще те чакам да дойдеш Никол ...
    Благодаря Надя!
    А Марто, пиша тежко защото не пиша просто ей така, вярвам повечето сме така! И не, не се сърдя на света.
  • "И нека гнева ти да видя!!!
    Какво повече ще сториш на мен???
    Загубих всичко завинаги.
    Сега моята присъда за вас е – елате при мен!!"


    Страшно красиво и силно произведение!!! Поздравления!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...