1 ago 2007, 17:57
Елате при мен!!
А вие сте хора, по улицата се скитате.
Погледът ми ви плаши, далече отлитате.
Не съм аз за света, ще го променя
за себе си изгоден него ще наредя.
Нямам жалост, любов, нито срам,
арогантност, презрение паля.
Не ми пука, на кой какво ще дам,
но знам какво ще взема АЗ на края.
Душата си бяла всеки сам от вас ще даде.
Ще занеса ги при мен под земята.
Не ще бъдат никога радостни кат малко дете.
Само болка и скръб те ще тачат!
Да - зъл съм, да - мразя доброто.
Но нямам страх от света.
Проклинам единствено Господ,
че бяхме с него - ръка за ръка.
Вървяхме, а Дяволът смешен
подскачаше той бледо след нас.
И Господ ми каза: Човече,
не си го заслужил, но ще страдаш за тях.
Добре - отвърнах - в страха им човешки
ще стана и демон проклет.
А ти, Дяволе клети,
пази се! Да не те застигне моя гнет.
Ще паля, разделям, убивам.
Едно живо дете не ще спася.
Една жива надежда ще скрия
далеч от хорски сърца.
И бягайте, демони, хора,
бягай дори ти, Бог що се наричаш.
Не ме е страх от Пъкли и Злоба.
Цял живот в тях аз се скитам.
И нека гнева ти да видя!!!
Какво повече ще сториш на мен???
Загубих всичко завинаги.
Сега моята присъда за вас е – елате при мен!!
Погледът ми ви плаши, далече отлитате.
Не съм аз за света, ще го променя
за себе си изгоден него ще наредя.
Нямам жалост, любов, нито срам,
арогантност, презрение паля.
Не ми пука, на кой какво ще дам,
но знам какво ще взема АЗ на края.
Душата си бяла всеки сам от вас ще даде.
Ще занеса ги при мен под земята.
Не ще бъдат никога радостни кат малко дете.
Само болка и скръб те ще тачат!
Да - зъл съм, да - мразя доброто.
Но нямам страх от света.
Проклинам единствено Господ,
че бяхме с него - ръка за ръка.
Вървяхме, а Дяволът смешен
подскачаше той бледо след нас.
И Господ ми каза: Човече,
не си го заслужил, но ще страдаш за тях.
Добре - отвърнах - в страха им човешки
ще стана и демон проклет.
А ти, Дяволе клети,
пази се! Да не те застигне моя гнет.
Ще паля, разделям, убивам.
Едно живо дете не ще спася.
Една жива надежда ще скрия
далеч от хорски сърца.
И бягайте, демони, хора,
бягай дори ти, Бог що се наричаш.
Не ме е страх от Пъкли и Злоба.
Цял живот в тях аз се скитам.
И нека гнева ти да видя!!!
Какво повече ще сториш на мен???
Загубих всичко завинаги.
Сега моята присъда за вас е – елате при мен!!
© Рефицул Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
уау! толкова е дълбоко, страшна емоция във всеки смисъл
-
Само не и "Борко". Но благодаря за поздравите, а какви са думите ли, амииии ...
въздействащи 
-
"Нямам жалост, любов, нито срам,
арогантност, презрение паля.
Не ми пука, на кой какво ще дам,
но знам какво ще взема АЗ на края"
Борко, какви са тези думи, бре момче?! Не ти вярвам, защото четох "Нима не ни интересува". Не ме е страх да дойда.
Поздрави за чудесното и въздействащо стихотворение! -
Ще те чакам да дойдеш Никол ...
Благодаря Надя!
А Марто, пиша тежко защото не пиша просто ей така, вярвам повечето сме така! И не, не се сърдя на света. -
"И нека гнева ти да видя!!!
Какво повече ще сториш на мен???
Загубих всичко завинаги.
Сега моята присъда за вас е – елате при мен!!"
Страшно красиво и силно произведение!!! Поздравления! -
защо така тежко пишеш? какво те кара да се сърдиш на света?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
