Есен
Защо е толкоз тъжна мойта есен,
къде изчезна радостта,
защо в душата ми не блика песен,
а само горестна тъга?
Отидоха си младите години
с надежди светли, радостни мечти,
ония дни, тъй ведри и щастливи,
погълнаха ги есенни мъгли!
И скоро бяла зима мразовита
ще спре пред моята врата,
ще ме прегърне, без да ме попита
готова ли съм за това.
Ще ме целуне хладна и студена,
ще вледени в гърдите ми дъха
и аз ще тръгна бледа, уморена,
към царството на вечността!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ракина Радева Todos los derechos reservados
