1 oct 2010, 14:35

Есенна песен 

  Poesía » Filosófica
1701 0 17

                           ЕСЕННА   ПЕСЕН

 

         Събуждат   капчуци   заспалите  къщи

         и  тропот  подгонва  врабците  ранили,

         помахва  ни  с  вейки  и  клонът  прекършен -

         отново  сме  тръгнали  с  две  конски  сили.

 

         Берем,  а  по  устните  весел  магьосник -

         рисува  червени  звезди  и  се  смее,

         кошници  пълни  с  нектар  и  ги  носи

         на  пътя,  на  който  е  спал  суховеят.

 

         Наливат   се  бъчвите  с  винена  лудост

         и   есенна  песен  в  гърдите  ми  зрее,

         върти  гроздомела   денят и  се  чуди -

         как  глътка  отпива   пазачът  небесен.                              

 

                                                              Илия     Вълчев

© Илия Вълчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??