9 jul 2015, 11:07

Есенна вихрушка... 

  Poesía » Otra
570 0 7

Есенна вихрушка...

Да захапеш ябълка в ранния обед,
да сложиш мечтите във ред.
Защо ли не гоня в нощния пробег
глъчка и уиски без лед,
очите не дирят мигове щури,
девойче защо съм без грим,
защо не запявам - отвътре ме брули,
звукът на младежкия химн?
Крепя се, защо ли, на дърво, без неволи,
в клонака. Сред есенни листи
научих, че аз съм фриволи-неволи
най-волна на техните писти.

... ме отнесе.

 

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав ритъм има този стих! И се усеща някаква безгрижност и свобода, която те обзема, докато го четеш.
  • Ако продължаваш така, освен радост ще ми донесеш и щастие, Йоана! Трогнат съм.
  • Чувствам се пълноценна Щастие е да нося радост на творец като теб, Мисана. Спокойна вечер!
  • Много живец и ефирност има в твоите текстове, Йоана. Струи нещо светло и жизнерадостно от тях. Носиш ми радост. Поздравявам те!
  • `Щото там е мекичко Нека и твоята вечер е хубава, по възможност без неприятни перушинени истории
  • Само да не те изкълват пилетата, особено както ти е лекичко без мисли си идеален да те учат да летиш. Аз ако падна - в есенната шума съм лесна, но ти... Мерси за стихчето
  • Какво да кажа... всичко е възможно в света на поезията
Propuestas
: ??:??