М.А.
Дали ще се случи не зная,
но в мен зароди се желание,
в словесен двубой да узная
нивото на свойто умение
думите в стих да заплитам.
Е,хайде, сега ще опитам!

        Р.Д.
Обичам неща да заплитам,
но ти си хитряга опасен
Без тема... сега да се питам –
какъв ще е текстът... неясен,
но... мога и аз хитро, хитро,
така, като теб да опитам.

        М.А.
Накрая май ще се случи
двубой от шеги и закачки.
Да пробваме все пак, обаче
и тъй като не сме врачки,
да видим какво ще направим
с темата за Човека.
Добър или лош по природа
и тъй ли ще е до века.

          Р.Д.
Доброто без злото не може...
Тъй вкопчени в битка не лека,
затворени в нашата кожа –
те, двете, изграждат човека.
Сърцето човешко решава,
за кратичко кой побеждава...

           М.А.
Доброто какво е? А злото?
И с мяра каква да се мери?
Което за мен е добро, то
друг за зло ще намери.
Въпросът е вечна дилема,
за философията – емблема!

           Р.Д.
Всеки своята истина знае,
Затова и сме толкоз различни.
И с доброто и злото, така е
Всеки мери с мерилото лично.
Математика тук не играе
А пък аз и не вярвам във Рая...

           М.А.
И Адът, и Раят са ни в душите.
Щом добре ни е, тогава сме в Рая.    
Ако ли си настъпим ботушите...     
не смея след туй да гадая.
Дали ще надделее доброто
в човека наш или пък злото?

           Р.Д.
Ад и Рай – две абстрактни полета.
Кой решил е така да се случва?
Аз се питам дали те са, двете,
дето зло и добро да отключват.
Страх от Ада и радост във Рая...,
А така ли е? Никой не знае...

          М.А.
Както казах и двете във нас са
и сами сме си сложили граници.
Правилата природен закон са,
за да няма в обществото безредици.
Щом за групата е нещо добро
обявяваме обратното му за зло.

                  Р.Д.
Тук да споря готова съм вече.
И във спора ще съм непреклонна.
Аз, закон от това кой кво рече,
да приема не съм някак склонна.
Не приемам, че хорското благо
мойте граници трябва да слага!
           
                 М.А.
Той, законът, си е природен
и без него би хаос настъпил.
За да бъдеш в обществото пригоден,
нужно е, знаеш, да си отстъпил
от свободата си малка частичка.
И това е валидно за всички!

                  Р.Д.
Има някои закони физични
със които да споря не мога,
но във своите действия лични
към намеса съм винаги строга!
В обществото се вписвам отлично,
въпреки, че съм малко различна.

                  М.А.
Прекалено е силно намеса да кажем.
По-скоро договор бих го нарекъл.
Малко различност е нужна и даже,
всеки на помощ би се притекъл,
ако други чрез свойта намеса,  
на обществото развалят баланса.

                  Р.Д.
По начало, различните хора
обществото приема не леко...
И за друго съм склонна да споря,
дето – брат бил, човек за човека...
Но във нащо озъбено време
всеки сам влачи своето бреме.

                  М.А.
И е вярно, и не съвсем, че
вървим през живота самички.
За обратното примери много, обаче,
паметта за доброто на всички,
до горе е винаги пълна
от мисълта за свойта персона.

                   Р.Д.
Е,добре, за сега да приемем,
че за общото благо е всичко.
Друго мислех си аз, преди време –
за "невинните" детски душички...
Дали носят доброто в сърцата?
Че по принцип са лоши децата.    

                     М.А.
Не, не, не! Не съм с туй съгласен,
че по принцип са лоши децата.
Но в диспута нищо не допринася,
ако приемем, че с добро са в сърцата.
Какъв човек от тях ще излезе
зависи донейде от нази.

            Р.Д.

Няма как да сме сигурни с тебе,
че не търсим доброто до гроба...
И, че всяко родило се бебе,
не се ражда обзето от злоба.
Знаеш как си играят децата,
късайки на мухите крилцата...

            М.А.
Пълен кръг с тебе направихме,
обсъждайки доброто и злото.
Думи безброй потрошихме,       
а се върнахме пак във началото.
Невинни децата се раждат,
доброто от зло не отделят.

            Р.Д.
А защо, не отделяйки двете,
всеки път те се спират на злото?
Не, не мисля! За мене детето,
с възрастта култивира доброто.
Тук се включваме вече и ние,
лошотията в тях да изтрием.

            М.А.
Душичките детски са чиста дъска,
без понятие за зло и добро.
Дали ще е ангелска или адска,      
на нея каквото напишем – това е.
От утробата възпитанието започва
и никога, НИКОГА не приключва!

            Р.Д.
Не зная... не зная... дали е така...?
Защо да е туй аксиома?
„ Душата детинска е чиста дъска“
А от где е тогава прийома
на всяко дете, да тормози без жал
всяко срещнато нещо, от човек до корал?

            М.А.
Този въпрос осветлен беше вече.
Без понятие за зло и добро
на света идва всяко човече.
То изследва света – първо, второ...
И така пред него се очертават
границите, в които до шава.

            Р.Д.
Нека тук да приключим със спора...
Малко лоши и малко добри,
важното е да бъдеме Хора,
докато своя път извървим!
А какво ще се случи след края –
аз не знам и не искам да зная...

   Минко Андонов
   Росица Димитрова
   2.11.2017г.