Когато те видях за пръв път,

сякаш нещо в мен се промени

само от един поглед невинен и мил.

Нямаше никой отстрани,

пред мене беше само ти,

само ти и никой друг.

Бях в тунела тъмен и страшен

сам-сама, плачех и

търсех изхода...

Бяха сама в тунела,

а ти беше светлината в края,

моето малко спасение,

моят така чакан път към Рая,

пристан за душата ми блудна и бездомна.

Аз бяха чашата, а ти виното в нея,

разля се в моето същество

и сгря леденото ми сърце,

вдъхна ми нова надежда, нов живот...

Няма толкова силни думи,

с които да кажа какво е помежду ни,

да видят хората на този свят,

че има останала капка любов,

но и една капка стига...

P.S. : Посветено на човека, който ме промени и ме накара да покажа себе си, да преборя страховете и самотата и който ме накара отново да обичам...