Очите ти говорят

Не искаш да ме гледаш във очите,

не искаш да ме чуваш как крещя,

не искаш да ме виждаш, че в мечтите

ти грешни може аз да продължа.

Ти казваш, че това е невъзможно,

ти казваш, че не си такъв човек,

но погледът издава те тревожно,

аз виждам този поглед, този в теб.

Ти казваш, че не искаш да ти кажа,

че само дума - и ще бъдеш с мен.

Не искал си и с нищо да покажа,

че аз без теб не мога нито ден.

Ти казваш го, но друго ми говорят

очите твои и гласа трептящ,

ти искаш силно те да се затворят,

за да не видя погледа пламтящ.

Ти казваш, че са други правилата,

че няма смисъл да се съберем,

но с друг език говори ми душата,

от твоя по-различен е съвсем.

Тя казва ми, че в теб кипи и стене

за малко обич, дадена от мен,

че тя не иска ние до тук да спреме,

до този поглед в този страстен ден.

Тя казва ми, че искрено жадува

целувки вкупом да ми подари,

не знам, но вече сякаш ми се струва,

че искаш го ти повече от мен дори.

На кой да вярвам - ти отговори ми,

на устните трептящи за любов,

или на таз душа, която днес крещи ми,

че ти за мене вече си готов.

Че няма смисъл да сме безразлични

кат чувствата не можем да пестим

и двамата да бъдем неприлични,

и в огън в буйна страст да изгорим.

Накрая спрях да ти се обяснявам

и само втренчено те гледах и мълчах,

и с поглед в онзи миг ти се отдавам,

макар да виждах в тебе още страх.

И ти замлъкна, след като усети,

че аз потънах в тази тишина,

погледна ме в очите ми проклети,

видя отново моята душа.

Ти грабна ме като вихрушка нежна

и пламнаха във огън две тела,

загубили се в бурята тъй снежна.

На чувството тъй силно ти не издържа.

И заедно един на друг отдадени

дочакахме ние изгрева тъй нов.

Приели всичко, заедно предадени

на тази дива, пламенна любов.