16 may 2007, 10:07

* * *

  Poesía
855 0 4
   

Очите ти говорят


Не искаш да ме гледаш във очите,

не искаш да ме чуваш как крещя,

не искаш да ме виждаш, че в мечтите

ти грешни може аз да продължа.


Ти казваш, че това е невъзможно,

ти казваш, че не си такъв човек,

но погледът издава те тревожно,

аз виждам този поглед, този в теб.


Ти казваш, че не искаш да ти кажа,

че само дума - и ще бъдеш с мен.

Не искал си и с нищо да покажа,

че аз без теб не мога нито ден.


Ти казваш го, но друго ми говорят

очите твои и гласа трептящ,

ти искаш силно те да се затворят,

за да не видя погледа пламтящ.


Ти казваш, че са други правилата,

че няма смисъл да се съберем,

но с друг език говори ми душата,

от твоя по-различен е съвсем.


Тя казва ми, че в теб кипи и стене

за малко обич, дадена от мен,

че тя не иска ние до тук да спреме,

до този поглед в този страстен ден.


Тя казва ми, че искрено жадува

целувки вкупом да ми подари,

не знам, но вече сякаш ми се струва,

че искаш го ти повече от мен дори.


На кой да вярвам - ти отговори ми,

на устните трептящи за любов,

или на таз душа, която днес крещи ми,

че ти за мене вече си готов.


Че няма смисъл да сме безразлични

кат чувствата не можем да пестим

и двамата да бъдем неприлични,

и в огън в буйна страст да изгорим.


Накрая спрях да ти се обяснявам

и само втренчено те гледах и мълчах,

и с поглед в онзи миг ти се отдавам,

макар да виждах в тебе още страх.


И ти замлъкна, след като усети,

че аз потънах в тази тишина,

погледна ме в очите ми проклети,

видя отново моята душа.


Ти грабна ме като вихрушка нежна

и пламнаха във огън две тела,

загубили се в бурята тъй снежна.

На чувството тъй силно ти не издържа.


И заедно един на друг отдадени

дочакахме ние изгрева тъй нов.

Приели всичко, заедно предадени

на тази дива, пламенна любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...