16 may 2007, 10:07

* * *

  Poesía
857 0 4
   

Очите ти говорят


Не искаш да ме гледаш във очите,

не искаш да ме чуваш как крещя,

не искаш да ме виждаш, че в мечтите

ти грешни може аз да продължа.


Ти казваш, че това е невъзможно,

ти казваш, че не си такъв човек,

но погледът издава те тревожно,

аз виждам този поглед, този в теб.


Ти казваш, че не искаш да ти кажа,

че само дума - и ще бъдеш с мен.

Не искал си и с нищо да покажа,

че аз без теб не мога нито ден.


Ти казваш го, но друго ми говорят

очите твои и гласа трептящ,

ти искаш силно те да се затворят,

за да не видя погледа пламтящ.


Ти казваш, че са други правилата,

че няма смисъл да се съберем,

но с друг език говори ми душата,

от твоя по-различен е съвсем.


Тя казва ми, че в теб кипи и стене

за малко обич, дадена от мен,

че тя не иска ние до тук да спреме,

до този поглед в този страстен ден.


Тя казва ми, че искрено жадува

целувки вкупом да ми подари,

не знам, но вече сякаш ми се струва,

че искаш го ти повече от мен дори.


На кой да вярвам - ти отговори ми,

на устните трептящи за любов,

или на таз душа, която днес крещи ми,

че ти за мене вече си готов.


Че няма смисъл да сме безразлични

кат чувствата не можем да пестим

и двамата да бъдем неприлични,

и в огън в буйна страст да изгорим.


Накрая спрях да ти се обяснявам

и само втренчено те гледах и мълчах,

и с поглед в онзи миг ти се отдавам,

макар да виждах в тебе още страх.


И ти замлъкна, след като усети,

че аз потънах в тази тишина,

погледна ме в очите ми проклети,

видя отново моята душа.


Ти грабна ме като вихрушка нежна

и пламнаха във огън две тела,

загубили се в бурята тъй снежна.

На чувството тъй силно ти не издържа.


И заедно един на друг отдадени

дочакахме ние изгрева тъй нов.

Приели всичко, заедно предадени

на тази дива, пламенна любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...