О, няма цяр за старостта.
А мисля няма и да има.
Нетрайна ни е младостта,
макар че е неповторима.
Не само аз на този свят
въпроси тъпи си задавам...
Ти, както виждаш, не съм млад,
опитвам се да поумнявам.
Щом нещо е далеч от теб
и пряко туй не те засяга.
В такъв проблем не ще се спреш
и същността му ще избяга.
И така, догде си млад,
теб старостта не те засяга...
Въпросите за онзи свят
при тебе още не се впрягат.
Теб те вълнува любовта!
И фустите са твое знаме!
С премрежен поглед си в света,
не те вълнуват чужди драми!
Не се замисляш за Смъртта,
за туй, което после става,
щом се откъснеш от света,
Душата ти къде остава?!
Аз знам, че никой досега
не се е върнал да ни каже,
дори за радост и тъга,
не ни е и намекнал даже!
Митът за онзи хубав Рай,
а и за злата Преизподня,
за мен са блъфове без край,
а на ума ни производни!
Аз знам, човекът няма шанс
да е безсмъртен... и до нине!
Но да живее дълго, в транс,
през Старост трябва да премине!
Нещата днеска са логични:
родим се, мъчим се... И край!
Нещата винаги са лични!
Във Ад ли ще сме, или в Рай!...
© Христо Славов Todos los derechos reservados