Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
22 may 2022, 9:51  

Фата Моргана 

  Poesía » Filosófica
160 0 5

Душицата птича на длан ми дарява небето.
Не помни ли как ги отрязаха мойте крила?
Отдавна е свит хоризонтът до там, до където,
ни знае ме някой, ни помни каква съм била.

 

До зрънце смаляват се всички бездомни сезони,
душата ми гладна до смърт се бичува сама.
И всуе житейската есен сълзите си рони,
съдбата била е кафез, самота и тъма.

 

Да имам приятел – прозорец за миг да отвори,
да вдигне от клепките мръсно и прашно перде...
Дори и безкрилите нощем сънуват простори,
денят е с решетки – белязан – от де, до къде...

 

Животът е, зная, измамната Фата Моргана,
политаш насън – денем стихове пишеш, в капана...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??