22 sept 2010, 19:44

Феникс ли е...?

1.1K 0 5

Желанията бликат чрез сълзите,
искреят и  усмихват се в дланта.
Блестят загадъчно...  очите
и пламъчета хукват из кръвта.

Разбулват скрупули...  утеха,
жаравата разпалват от страстта.
Налагат мислите... бомбета,
замаяно завърта се светът.

И става шемет той... прекрасен,
захвърлил разума във пепелта.
Животът - миг е...  най-опасен,
но с въгленчета от жарта.

Светлеят, топлят, озаряват...
рисуват спомени за старостта.
Със фойерверк душата украсяват.

Феникс ли е... още  любовта?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления и от мен, Таня!!!
  • Феникс е, Феникс!
    Хубав стих, Таничка!

    п.п. Гледам напоследък доста "фениксчета", включая и тук появилото се, се появиха след летния огън, което само ме радва!...
  • Феникс е! Тя няма рожден ден и добре че е така. Хубаво е, че не се насищаме да я гледаме и да я търсим, и да я живеем! Въпреки всичко - като в твоите стихове, Таня.
  • Феникс е, Таня!!!
    Браво и от мен!

  • "Налагат мислите... бомбета,
    замаяно завърта се светът."

    И кръгозорът сякаш се стеснява
    от въздуха със страсти нагнетен...
    Началото след края пак изгрява.
    Покланя се...Звучат аплодисменти!

    И аплодисменти, Таничка!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...