7 ene 2011, 22:56

Фентъзи

  Poesía » Otra
1.3K 0 3

                                  Малката човешка душа е  най-необятната вселена...


Ароматът на енергията дръзка

тръпне в мислите на урагана.

Тя е фината, но здрава връзка

между микрокосмоса и океана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че се е харесало, благодаря ви мили!
  • тук има доста да помисля хареса ми
  • Всичко в Макрокосмоса е подчинено на взаимовръзки и духовни закони!И ние сме частицаот него!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...