Намерих нещо в стария албум.
Опашки две, завити с панделка.
И гледат ме широко две очи,
а под тях усмивката е ангелска.

Аз помня те, детенце хубаво,
и как обичаше филията със мед.
Отде да знаеш, че е временно.
Тогава хлябът топъл беше, мек.

Сега се случва камъни да дъвчеш.
Преглъщаш често и сълзи горчиви.
Отрязаните плитки са причина
да забравиш и мечтите си красиви...

Гледам тези снимки пожълтели
и стискам пръстчета в протест.
Не искам си очите помъдрели.
Отивам да намажа хляба с мед.