Часовникът отмерва такт
Устните прелистват се, мляскат
Времето върви сякаш назад
към началото
Ръцете ми звучно се пляскат
Пъшкане, движение, галене
Стените се блъскат, сякаш се свиват
На земята след кратко търкаляне
Копче на риза самотно умира
Полилеят се клати обесен
Пердето - на прозореца сватбена рокля
Славеят над стъклото надвесен
Пил вода от предкъщната локва
Паркетът износен, протъркан
Двете тела - змии гальовни в леглото
Таванът очевидец приятно объркан
Разкъсаната част от бельото
И косата ти - пожар на чаршафа
Сърцето ти - свещения знак
Часовникът отмерва вярно от шкафа
Любовното време тик-так
На СМ
© Пламен Стоянов Todos los derechos reservados