Изложбена зала
в покрайнините
изненадва с картина-
припомням си за боите,
засъхващи в скрина.

През очи я крада,
цветовете попивам.
И отлага следа
в мен дори негатива.

Колко ли съм стоял,
слисано съм я гледал,
та се чувствам незрял,
и несигурен,и обсебен.

Във неправилна дроб
тя от мен се пречиства,
доброволно съм роб,
в красотата притиснат.

Питат ме и сега-
как се гледат картини,
поизвърнал глава
тайничко се подсмивам:

Някъде по света
всеки има картина.
Моята ме видя
и сега тя ме има...